Какво представлява полуразпадът като физическо и като метафорично явление? Има ли връзка между разпада на фотографският кадър и емоционалния такъв? Как се изобразяват преходите между различни състояния, поетически и визуално? Отговорите се опитва да даде Мария Гетова в стихосбирката си „Полуразпад“ заедно с фотографиите на Лиляна Караджова По време на представянето участие ще вземат редакторът на книгата Стефан Иванов, Лиляна Караджова, Кирил Василев и Георги Гаврилов.
Георги П. Павлов коментира: „Някой се лута в поезията на Мария Гетова. Насред спомени, импресии, травми и духове, авторката се сдържа от това да ни издаде прекалено много за субекта на действието. В стиховете подлогът остава недовършен през цялото време. Ставаме свидетели на пътуване из себе си, но знаем ли на кого точно? Може би няма значение. Все пак даденото е достатъчно, че да припознаем определен живот, който е същевременно крайно личен и абстрактно общ.
Във физиката никой не задава въпроса за болезнеността на периода на полуразпад. Тук това е центърът и движението, което води до изработването (или оцеляването) на един нов Аз, който може би се е научил от грешките си. Може би е намерил минимален уют в клишетата, от които така настървено бягаме.
Подобно лутане е видим процес и във фотографиите на Лиляна Караджова, които прецизно допълват образното пространство на краха и честотите му. Те създават цялост в абстрактното единство на различни елементи, търсещи начина да съществуват в хомогенни плоскости на светлината.
Дебютната стихосбирка на Мария Гетова набира скорост и заряд, които авторката успява да удържи напук на процеса на полуразпад. Гетова се сдържа от това да изгради дефинитивна личност, която воайорски да разградим, показвайки ни добре познато търсене, което оголва все повече и повече с всеки ред, без да разкрива.“
„Полуразпад“ от Мария Гетова
