Самостоятелна изложба живопис на Галина Абаджимаринова е озаглавена „Смисъл“.
Художничката коментира: „Това е първата ми самостоятелна изложба след 26 години прекъсване — години на натрупвания, съмнения, мълчание и бавно завръщане към самата себе си. Дълго търсех заглавие и в един момент реших че ще е „Смисъл“ – дума, която се появи естествено – от тишината в ателието ми и от необходимостта отново и отново да се връщам към живописта като към място, в което се чувствам истински цяла.
„Смисъл“ не е просто заглавие на изложбата ми в. Избрах го, защото вярвам, че всеки човек има нещо, което го спасява от празнотата и от безразличието на света. За мен това винаги е било творчеството. В моментите на съмнение именно рисуването ми е давало усещане за посока, за присъствие и за истина. Когато работя, времето се променя. Остава само жестът, материята, цветът и онова особено усещане, че през картината може да се каже нещо много по-дълбоко от думите.
В работите ми присъства едновременно натрупаният опит от годините и нещо, което вярвам съм успяла да запазя почти непокътнато – детската способност да се удивлявам, да съм любопитна, да се потопя в процеса без да имам сигурност какво ще се случи. Именно тази свобода е важна за мен. Да позволя на случайността да остави следа. Да не загубя живото и интуитивното от процеса на създаване, да остана честна към емоцията.
За мен рисуването никога не е било само професия или визуален език. То е начин да съществувам, да подреждам вътрешния си свят, да преживявам времето и да запазя чувствителността си жива. Има периоди, в които съм губела посока и ориентир в шума, в ежедневието, в непрекъснатото движение на света. Тогава процесът на създаване се превръща в място на съсредоточаване и завръщане – пространство, в което мога отново да чуя собствения си вътрешен глас. Именно затова тази изложба носи наименованието „Смисъл“.
Всяка картина тук е преминала през различни състояния – изграждане, заличаване, съмнения, мълчание и ново начало. Част от работите са създавани дълго време, връщала съм се към тях отново и отново, преработвала съм цели пластове, оставяла съм следи от предишни образи и решения. Интересува ме тази памет на картината – онова, което остава под повърхността и продължава да присъства, дори когато вече не се вижда ясно.
Дългогодишната ми работа като сценограф в театъра също оставя отпечатък върху начина, по който изграждам живописното пространство. Улавям се, че несъзнателно или напълно съзнателно, мисля за всяко платно като сцена на вътрешно преживяване – пространство, в което се срещат движение и застиналост, хаос и тишина, крехкост и напрежение. Образите не са буквални. Те по-скоро се появяват като усещания, фрагменти от спомен, сън или емоция, които трудно могат да бъде назовани.
В работата си търся свобода – онази свобода да не бъда напълно рационална, да оставя случайността да участва, да позволя на жеста да бъде по-честен от предварителния замисъл. Понякога именно в несъвършеното, в прекъснатото или недоизказаното, откривам най-много истина. За мен живописта не е опит да дам окончателни отговори, а е пространство за уязвимост, съпротива и вътрешно оцеляване.
В „Смисъл“ показвам картини, изцяло рисувани или довършени през тази и миналата – 2025 г., които са едновременно много лични и същевременно отворени към чуждото преживяване. Не търся еднозначно прочитане. Иска ми се зрителят да влезе в тези пространства така, както човек влиза в собствен спомен – несигурно, емоционално, понякога тихо, понякога с повече шум, понякога болезнено, но надявам се, винаги истински.
В свят, в който образите все по-често се консумират бързо и повърхностно, за мен живописта остава място на забавяне и дълбоко човешко присъствие. Място, в което мога да продължа да търся смисъл – не като крайна точка, а като необходимост да създавам, да чувствам и да съхраня себе си чрез това, което правя.“
Изложбата ще бъде между 16 юни и 4 юли в галерия „Сердика“.
