На 90-годишна възраст почина актрисата Гинка Станчева, съобщи Съюзът на артистите в България на страницата си във Фейсбук. „Една от най-обаятелните актриси от българската сцена и кино ни напусна на 90-годишна възраст. Сърцата ни са разбити! Допълнително ще публикуваме информация за поклонението“, се посочва в съобщението.
Гинка Станчева е родена на 15 юни 1932 година в София. За нея актьорската професия е призвание и съдба. Още от малка тя свири на цигулка, играе балет, рецитира, обича да прави с децата „домашен театър“ в двора на дома си в София.
През 1955 година завършва актьорско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, заедно с Татяна Лолова, Григор Вачков, Хиндо Касимов, Ицко Финци, Досьо Досев и други. При завършването ѝ проф. Стефан Сърчаджиев е искал да ѝ пише оценка „седмица“.
От 1955 до 1958 година. играе в Драматичния театър в Благоевград. Дебютира с ролята на Блага от „Фиданките цъфтят“ на Славчо Красински. Едно от най-ярките ѝ постижения на благоевградска сцена е ролята на Мила Драгоданова в пиесата „Полите на Витоша“ на Пейо Яворов. Запомнящи са нейните превъплъщения в ролите на графинята в „Дванайсета нощ“ на Уилям Шекспир, Есмералда от „Парижката света Богородица“ по Виктор Юго. През този период е и нейното запомнящо се изпълнение в киното – Цвета от филма „Земя“ по Елин Пелин на Захари Жандов. Това е първият български филм, спечелил участие в конкурсната програма на фестивала в Кан. На премиерата в Кан през 1957 година на фестивала в Кан тя представя България, облечена в автентична народна носия. Нейната Цвета от „Земя“ печели сърцата на публиката, а председателят на журито, писателят Андре Мороа, признава, че никога няма да забрави „тези искрящи очи“.
От 1958 година до пенсионирането си през 1991 година Гинка Станчева играе на сцената на Народния театър за младежта (сега Младежки театър „Николай Бинев“). Участвала е с роли и в спектакли на театър „Възраждане“, „Театър 199“. Тя е сред създателите на театър „Барбуков“, където играе от 1993 до 1998 година, а след това и в театър „Искри и сезони“, основан през 1997 година от актрисата Искра Радева. Работила е с най-добрите български режисьори – Николай Люцканов, Вили Цанков, Николай Поляков, Крикор Азарян. В киното и на сцената си е партнирала с актьорите Апостол Карамитев, Иван Кондов, Георги Черкелов, Сава Хашъмов, Кунка Баева, Йорданка Кузманова, Татяна Лолова, Пейчо Пейчев.
Сред нейните запомнящи се роли в „Младежкия театър“ са Жулиета от „Ромео и Жулиета“, Розалинда от „Както ви се хареса“ от Уилям Шекспир, Катя от „Унижените и оскърбените“ от Фьодор Достоевски, Мила от „В полите на Витоша“ от Пейо Яворов, сестра Янкова от „Рози за д-р Шомов“ от Драгомир Асенов, Моника от „Посещение в миналото“ от Божидар Божилов, Зина от „Юбилеен бал“ на Виктор Розов, Рачето от „Птиците летят по две“ от Боян Балабанов, Мими от „Изпити“ на Драгомир Асенов, Мария от „Хубавата Мария“ на Дончо Цончев и други.
В киното Гинка Станчева изгражда модела на българската филмова звезда. Дебютира още като студентка във филма „Празник“ на режисьора Димитър Петров (1955). Участвала е в над 20 филма. Сред тях са филмите „Земя“ (1957), „Хайдушка клетва“ (1958), „Любимец 13“ (1958), „Специалист по всичко“ (1962), „Ивайло“ (1964), сериалът „Семейство Калинкови“ (1966), „Един снимачен ден“ (1969), сериалът „Нощем с белите коне“ (1985), „Три Марии и Иван“ (1986) и други.
Участвала е и в Телевизионния театър и Радиотеатъра. Гинка Станчева става любима актриса на децата с ролите на Атомка от „Вълшебен дар“ на Асен Босев, Мери от „Том Сойер“ на Марк Твен и на Неродена мома от едноименната приказка на Иванка Милева.
Гинка Станчева е удостоена е със званието заслужила и народна артистка. През 2002 година е удостоена със званието „Почетен гражданин на София“. На 20 май 2003 година получава орден „Стара планина“ първа степен за изключителния ѝ принос към българската култура . През 2017 година ѝ е връчен почетен „Икар“ за чест и достойнство. Пано с нейни отпечатъци е поставено на Стената на славата пред „Театър 199“.
(БТА)
