„Нестабилността има шанс: Обществени пространства в (почти) движение“ е групова изложба на 19 съвременни автори от Република Северна Македония в рамките на фестивала за съвременни изкуства АКТО.
Бързото свиване на общественото пространство нанася директни вреди на публичната сфера и съответно на публичната личност. Разпокъсването и последвалата приватизация на публичните пространства променя цели контексти и екосистеми. Обществените пространства се трансформират в места за пасивно възприемане на консуматорски послания. Художниците са склонни да навлизат в оспорвани и поляризирани терени, да подготвят сцената за възникване на публика, да си представят „нови начини на действие“. Селекцията в изложбата е различни артистични начинания, които възстановяват и предефинират публичната сфера и публичното пространство, като създават тактики за повторното му завладяване и достъп за отхвърлените и принудените да мълчат.
Някои от авторите използват публичното пространство, (някога) принадлежащо на общността или квартала и заедно с местните жители се опитват да предизвикат спомена за солидарността и сплотеността, да възстановят наново значението на публичното, като същевременно призовават за обезщетение. Такъв е случаят с бившата общинска, сега приватизирана сграда Домче в творбата на Филип Йовановски; издигането на стена в Берлин от Нада Прля; значението на културното наследство за по-добро бъдеще чрез разказа за една модернистична сграда и нейните околности, проектирани от архитект Франьо Готовац в Сплит в творбата на Верица Ковачевска; обществените действия за запазване на една местна улица и нейната екосистема като сътрудничество със съседите в Пржино на Искра Димитрова; пренебрегнатото обществено пространство като паметник, посветен на свободата в Кочани в работата на Елена Чемерска; изчезването на детските площадки като следствие на променените детските игри в работата на Доротей Нешовски.
Други се занимават със социални въпроси и са солидарни с хората в неравностойно положение и маргинализираните, като съвместно създават временни (публични) пространства в града и неговите институции. В своята работа Славица Янешлиева разсъждава върху непривилегированото положение на мигрантите през личния си опит. В творбата „Ромите“ Оливер Мусовик се фокусира върху тяхната игра, която създава друго пространство във време на големи протести срещу авторитаризма, както и срещу приватизацията. Велимир Жерновски създава платформа, за да даде гласност на хората с атипично развитие и техните артистични възможности. Христина Иваноска засилва феминисткия глас в нашето общество през критична перспектива и чрез тази практика предизвиква съществуващите разкази, като по този начин създава различно публично пространство, докато Дита Старова-Керими изследва средствата на живописта, за да постави акцент върху положението на жените в патриархалното общество и да ги мотивира да се борят за по-добро бъдеще.
Съществува и трета група, която продължава да се бори срещу съвременните заплахи от разочарование. Това може да се види в работата на OПA; фалшивото усещане за сигурност и принадлежност, особено в ерата на пост-истината и фалшивите новини, както в работата на Наташа Неделкова, която говори за токсичната среда в природата и медиите; различните модели, които представят предизвикателства срещу свиването на толкова много права – свободата на словото, свободата на публичното изразяване и свободата на публичното пространство, както в работата на Джордже Йованович; дори превръщането им в апокалиптични в изолираните, дехуманизирани и безсловесни интериори на обществените сгради от специфичния югославски социалистически модернизъм в картините на Александра Петрушевска Ристовска, както и в постчовешкия апокалиптичен пейзаж, който Драгана Заревска и Георги Десподов представят феномена на кралицата („всеки може да е кралица на нещо, ако иска“); докато Никола Узуновски предвижда платформи за хората, животните и растенията в условията на тревожните климатични промени и спешната необходимост от опазване на биоразнообразието и природните ресурси.
Избраните творби се намират в пресечната точка между изкуството, активизма и понякога включват изследвания в областта на архитектурата и урбанизма, социологията и антропологията, правото и върховенството на закона.
Изложбата ще бъде между 16 юни и 29 юли в галерия Структура.
Обществени пространства в (почти) движение
