По настояване на читателите на книжния пазар се появява ново издание на „Музика на случайността“ – един от по-ранните романи на Пол Остър.
Животът като игра – звучи като Бекет, но всъщност е пълнокръвен и типично американски Пол Остър. Написана в забързания ритъм на трилъра, „Музика на случайността“ е сред най-обичаните творби на големия американски писател, поет, преводач и режисьор, автор на 25 романа и удостоен с множество американски и международни награди.
След смъртта на баща си Джим Наш получава наследство и окрилен от голямата сума пари, веднага напуска работа и се мята на колата, за да изпита „вкуса на свободата“ по необятните пътища на Америка. Когато парите му свършват, но не и желанието му да продължи да пътува, случайно среща младия и амбициозен покерджия Поци. И двамата са закъсали, и двамата имат нужда от пари, затова се впускат в решаващ двубой срещу двама ексцентрични милионери, за да изиграят покера на живота си.
Пол Остър (1947-2024) е сред най-достолепните имена в съвременната американска проза. За последните три десетилетия той е белязал безвъзвратно върховете на постмодерната литература в нейния едновременно смущаващо интелектуален, но и дълбоко човешки триумф. След като „изобретява самотата“ с първото си литературно произведение, Остър създава прочутата „Нюйоркска трилогия“ – три своеобразни детективски истории за тънката граница между лудостта и нормалността, между целостта на една идентичност и нейната разруха. Романи като „Музика на случайността“, „Книга на илюзиите“, „Тимбукту“ и „Левиатан“ маркират неуморното търсене по магистралите на най-опасната спирала, която има само една посока – към сърцевината на човешкото.
През 2018 г. беше издадена „4 3 2 1“, монументална творба, определена от критиката като „изумителен шедьовър“ и „най-внушителния, удовлетворителен и сърцераздирателен роман” на големия американски творец. През 2024 г. за пръв път на български език излезе романът му „Сънсет Парк“, който проследява надеждите и страховете на група незабравими герои. А през 2025 г. беше издадена и последната му творба, „Баумгартнър“, затрогващо изследване на настъпващата старост, на любовта и скръбта по любимото същество.
Преводач на „Музика на случайността“ е Жечка Георгиева. Издава „Колибри“.
