Българска писателка Галина Танева, която от години живее извън България и чийто роман „Нямата рече: Сърцето що дума, право е“ стопли сърцата на хиляди българи по света, не крие, че е оставила своето в родното си село Устрем – сред митичните зелени поля на Сакар планина. Автентичните летни обичаи, песни и поверия на устремци пребъдват в докосващото продължение на тази чудотворна приказка за българското – „Нямата рече 2: Кръвта вода не става“.
Първата книга на Крум Иванов може и да е пожънала невероятен успех, но младият писател е напълно наясно, че това, което ще определи траекторията на кариерата му, е последвалият го втори роман. Роман, който понастоящем Крум все още не е написал. Търсейки така нужното вдъхновение, мъжът решава да захвърли всичко и да потегли към забравеното от Бога село Устрем, родното място на баща му. За своя изненада в това красиво и мистично кътче Крум открива колоритна общност, запазила традициите си. Запленен от задружността на устремци – и най-вече от красивата и магнетична Керана, внучката на Велика Нямата – писателят решава да се включи в кипящия живот на селото. По пътя си той ще се озове в манастира „Св. Троица“ – сърцето на Сакар планина. Ще се впусне по следите на родово проклятие, свързващо него и любимата му. И най-накрая ще разбере, че преди да може да напише нечия чужда история, той трябва да опознае своята собствена. Защото „кръвта вода не става“.
Специфичните обичаи за Лазаровден, Гергьовден и Еньовден, някои от най-красивите народни песни на югоизточна България, традиционни ястия, диалекти и хора̀ – Галина Танева запечатва автентичния дух на любимото си село и го пренася в домовете на своите читатели. Още по-топъл, уютен и пропит с тиха мъдрост, романът отваря вратичка към един прелестен свят на спомени, сред които винаги можем да избягаме, да потърсим утеха и да сгреем сърцата и душите си. Защото България и българското са любов.
„Нямата рече: Кръвта вода не става“ се издава от „Сиела“.
