Документалният филм „На борда на „Адаман“ влиза в родните киносалони днес със „Златна палма“ от Кан от миналата година.
„Адаман“ е уникален център за дневни грижи. Намира се на плаваща конструкция по река Сена в сърцето на Париж и посреща възрастни хора, страдащи от психични разстройства. Полаганите грижи помагат на пациентите да се ориентират във времето и пространството, да се възстановят или поддържат духа си. Екипът, който ръководи центъра, се стреми да се противопоставя, доколкото е възможно, на деградацията и дехуманизацията на психиатрията.
С големи еркерни прозорци, които се отварят към Сена, „Адаман“ се разпростира на площ от 650 кв. м. Архитектите, които го проектират, работят в тясно сътрудничество с болногледачите и пациентите на секторите. Центърът отваря врати през юли 2010 година. Тъй като публичната психиатрична помощ във Франция е разделена на сектори, „Адаман“, заедно с другите приемни центрове в централната част на Париж, е предназначен за пациенти от четири района на столицата. Някои идват всеки ден, други идват само от време на време, на редовни или нередовни интервали. Пациентите са от всички възрасти и от широк социален спектър. Седмицата започва със закуска за всички, които са там, а след това е специалната среща в понеделник, която събира болногледачи и пациенти. Всеки може да добави в дневния ред точките, по които иска да се говори, да се обсъждат новини, различни идеи: посещение на театър, предстоящо гостуване, разходка в гората, концерт, изложба.
Екипът се състои от медицински сестри, психолози, терапевти, психиатър, секретарска служба, двама болногледачи и външни сътрудници. Непрестанно се обръща внимание на ежедневието. Всички, както пациентите, така и членовете на екипа, са поканени да помогнат за „изграждането му заедно“. Терапевтичната функция засяга групата като цяло. Всеки може да се включи, независимо от титла, статус, дипломи, стил или място в йерархията.
В центъра се организират многобройни работилници: по шиене, музика, четене, писане на статии за списание, което издават, филмов клуб, рисуване, релаксация, кожарство, правене на сладко, културни излети… Пациентите могат просто да отидат и да прекарат част от времето си там, да изпият едно кафе, да се почувстват добре дошли и подкрепени, погълнати от атмосферата на мястото. Всъщност семинарите не се организират самоцелно – да се отиде в центъра често може да е само претекст, покана към хората да не стоят затворени у дома, да се свържат отново със света и преосмислят връзката си с него.
Режисьор и оператор е Никола Филибер.
На борда на „Адаман“
