Новата излжба на Аксиния Пейчева се казва „Когато погледнеш звездите виждаш миналото“.
За подхода си и вдъхновението, което черпи, авторката казва: „В своята същност проектът представлява своеобразен напречен разрез на момент от въздушното пространство. Методологията на постигането му започва с взимане на проба от въздуха на самата зала, която съчетава слоеве история в себе си. Микроорганизмите, намиращи се в тази среда, биват отпечатани върху микробиологичен агар. Поставени в подходящи условия, след няколко дни те започват да растат и създават собствена рисунка, почти абстрактна композиция, която съдържа визуална информация, отразяваща живота във въздуха в конкретния момент. Новополученото изображение наподобява космически пейзаж.”
Kураторът на изложбата Теодосий Георгиев коментира: „Когато погледнеш към звездите, виждаш миналото“ е плод на задълбочено мултидисциплинарно изследване, в което Аксиния Пейчева стига отвъд традиционния синтез между архитектура и монументално изкуство. В течение на дългосрочния си и всеобхватен научен интерес тя открива неизбежната свързаност между всички сфери на човешкото знание и начин на възприятие, опира се на основополагащи стожери в науки като история, микробиология и звездна картография и разкрива изначалните съизмерения между микро и макрокосмос.
Проектът е конкретно насочен към архитектурното пространство и многопластовата история на зала 19 в Квадрат 500. Именно в това пространство Пейчева посява бъдещия зародиш на своето намерение, поставя зрителя в центъра на събитията и го кани на споделено съзерцание.
Нефигуралното произведение на Аксиния Пейчева се докосва до онова вътрешно музикално въздействие, което модернисти като Льо Корбюзие и Кандински така жадно търсят.“
Аксиния Пейчева (р. 1990 в Кюстендил) живее и работи в София. Завършва специалността „Стенопис“ в НХА. Придобива образователно-научната степен доктор в НХА (2019). Завършва образователната програма за млади художници „Близки срещи – визуални диалози school4artists“ на Института за съвременно изкуств, София (2017–2018). Член е на Института за съвременно изкуство от 2021. Сред самостоятелните й изложби са: „Анатомия на процеса: Приказка за края” (2022) с куратор Васил Владимиров, галерия „Структура“, София; „Приказка за края“ (2021), галерия „Heerz Tooya“, Велико Търново; „Биореконструкция (…на един момент от бъдещето)“ (2019), галерия ИСИ-София с куратор Недко Солаков; „Картография на травмата” (2018), галерия ИСИ-София с куратор Лъчезар Бояджиев. Нейни творби са излагани на Manifesta 14, Прищина, Косово; галерия „Drugomore“, Риека, Хърватия; Фестивал „Ars Electronica“, Австрия.
Фокусът на нейната работа е процесът на „визуален превод“, където тя изследва възможни начини за преместване на части от информация между различни области на знанието, „как една или няколко научни области могат да бъдат комбинирани, за да се отговори на въпрос, важен само за изкуството“. Тя често си сътрудничи с учени, като проектите й са придружени и от теоретична част, резултат от продължително изследване на определени теми като визуалния превод на музика и на физическата болка, биологичната грешка и последствията от нея.
„Когато погледнеш звездите виждаш миналото“ ще бъде между 3 декември 2025 г. и 25 януари 2026 г. в „Квадрат 500“.
