Силни внушения, съчетани с мистиката на тракийската историческа реликва Бегликташ, очакват посетителите на второто събитие от фестивала „Опера на светилището“ – „Кармина Бурана“ и „Болеро“ на 1 август. Под палката на именития диригент Иван Кожухаров на откритата сцена на древната обсерватория – напълно в синхрон с философските послания и на двете емблематични произведения, в съботната вечер ще излязат над 100 изпълнители.
След впечатляващата мултимедийна картина на скалите и прекрасното изпълнение на първото събитие от фестивала – „Бал с маски“ – на 25 юли, двете известни произведения – величествено звучащата и грабваща със силата на въздействието си върху сетивата и ума сценичната кантата „Кармина Бурана“ от Карл Орф и емблематичното „Болеро“ от Морис Равел по хореография на Галина Калчева също ще подарят на присъстващите за първи път на сцената под звездния купол на светилището разнопосочни и запомнящи се преживявания с неповторим емоционално-естетичен почерк.
Вълшебно сътворяване на висша проба изкуство ще оживee сред древните мегалитните блокове на Бегликташ, където преди векове се е случвало тайнството на тракийските мистерии – със забележителните спектакли от оперния фестивал, реализиран за седми път от Държавната опера в Бургас и Община Приморско.
„Кармина Бурана“ е едно от най-известните и изпълнявани произведения от световната музикална съкровищница. Лайтмотивът на сценичната кантата е философска трактовка на трудни преход от младостта към зрелостта. Произведението е инспирирано от оригиналния текст на „Кармина Бурана“ – група странстващи проповедници достигат до извода, че светът не се управлява от моралните принципи, които са им били внушавани. Тогава те създават кръг от хора, които следват правилата на добродетелта и се гмурват изцяло и със страст в живот, подчинен на хедонизма – търсене на насладата и съществуване чрез нея. Сюжетът развива идеи, родени от въображението на тези млади хора. Готическият мит е пресъздаден върху емблематичната музика на Карл Орф. Темата за Злото и символиката, свързана с неговото влияние върху човешките души, е развита в сюжетната линия, в която се представя едно общество, разядено от грехове, без страх от възмездие свише. Поантите са: вино, жени, забавления, разгул, търсене на все нови и нови стимули, провокиращи сетивата. Иронията и пародирането на клишетата са характерни за сюжета на кантатата.
„Кармина Бурана“ е синкретично произведение, в което музика, танц и внушителната сценография се влитат в единна цялост. 25-те песни в кантатата са от непознати автори – трубадури от Средновековието, и са групирани в три раздела: за пролетта, виното и любовта, като по този начин се обединяват основните аспекти на човешкото битие. Кантатата „Кармина Бурана“ за пореден път ще покаже мощното си въздействие – като философска дълбочина и трактовка на вечните житейски въпроси и дилеми, представяйки полифоничните идеи, в които симбиотично се вплитат музика, танц и оригинална сценография. Лайтмотивът „О, Фортуна!“ е смисловата рамка на кантатата – завъртайки символично колелото на Съдбата.
На сцената на тракийското светилище на ще излязат над 100 изпълнители: солисти, оркестър, хор и балет на Държавната опера в Бургас. Стиховете от средновековни поети, послужили за основа на кантатата, ще бъдат изпълнени от солистите: Мария Цветкова-Маджарова (сопран), Милен Динолов (тенор), и Валери Турманов (баритон). Солисти на балета ще бъдат Яна Бердута и Даниел Тичков.
Диригент на представлението е Иван Кожухаров, носител на тазгодишната награда на Община Бургас по случай 24 май – за цялостен принос и за представянето на запомнящи се спектакли на бургаска сцена. Режисурата, впечатляваща с философска трактовка и задълбоченост, адаптирана за нестандартния за сцена скален терен на светилището, е на проф. д‐р Александър Текелиев, оригиналната хореография е на Желка Табакова, адаптирана и съобразена с условията на открито от Марина Змеева‐Маркова, диригент на хора е Александър Чепанов. Спектакълът се изпълнява със субтитри на български език.
След години отсъствие от афиша на Бургаската опера, публиката имаше възможността да гледа отново балета „Болеро“ по знаковата музика на Морис Равел и хореография на Галина Калчева през м. юни т. год. в залата на Държавна опера – Бургас. Зад диригентския пулт на 1 август застава отново маестро Иван Кожухаров. Постановката ще бъде чувствено‐смислова експлозия – със знаменитото Равелово „Болеро“, което, също като композитора – с неговия объркан живот с импресионистичен привкус и трагичен край, е олицетворение на „огън и лед“. Въздействаща – на всички нива на възприятие – мисловно, интелектуално, сетивно, духовно, ще бъде представянето на балета по впечатляващата с философска дълбочина и цялостно изградена идейна линия хореография на Галина Калчева.
Прекрасни и изцяло отдадени на хипнотизиращия ритъм на музиката ще бъдат солистите: Рая Чакърова и Теодор Цаков, както и всички чудесни артисти от балетната трупа на Държавна опера – Бургас, които имат куража и професионализма да представят знаковото произведение по безапелационен начин.
Галина Калчева, автор на хореографията на „Болеро“, умело е вплела елементи от библейски сюжет – за създаването на човешкия род – с Адам и Ева, първородния грях, всички житейски перипетии и сложни взаимоотношения, които – от началото на света до днес, са идентични.
Плавно преливане на елементите, филигранно представени от двамата солисти – Рая Чакърова и Теодор Цаков, които ще сътворят забележителна сценична синергия, както и превъзходният „фон“ – от чудни фигури, изрисувани в пространството от телата, на останалите балетни артисти, които ще допълнят цялостната въздействаща емоционално-смислова палитра: Яна Бердута, Даниел Тичков, Нанако Сато, Франческо Русо, Джулия Леци, Патрик Гил, Анна Пасело, Шун Кавафуне, Полина Паша, Гергана Козарова, Найден Найденов, Полина Паша, Кирил Филипов.
И символиката на двете основни фигури, и интеракцията с представителите на социума, в който неминуемо живеем и сме принудени да се съобразяваме, са брилянтно изведени от хореографския замисъл, в синхрон с нарастващото напрежение и чувствена градация в музикалната партитура на Равел, експлоадирала във финалните акорди – като еманация на стремежа към по-високо, и по-високо издигане на духа и всечовешкия стремеж към Съвършенството.
Музикантите от оркестъра представят забележителна и наситена с емоционален заряд интерпретация на „Болеро“, което е едно от най-разпознаваемите музикални мотиви. Диригентът Иван Кожухаров съумява да придаде онази невидима добавена стойност на партитурата, чрез която тя заживява като самостоятелен музикално-естетичен елемент в пространството между изпълнители и публика.
