Сред най-утвърдените художници в България, Калин Серапионов е плътно свързан с разгръщането на потенциала и развитието на огромните възможности на видео в контекста на изкуството. Съсредоточен е върху способността му да задържа внимание, да формира образ и да произвежда съспенс без наративни похвати и литературност на сюжета.
Серапионов се посвещава на видеото още през 90-те години на миналия век, изучавайки самостоятелно възможностите на камерите с магнитна лента и VHS-формата. Днес стъпва уверено в пространството на дигиталните технологии с подчертано критично отношение към клишетата, които се проявяват при масовата им употреба.
В творбите си художникът изследва различни модели на общуване и човешки отношения, на общности, характери, поведение и взаимовръзки. Произведенията му хващат погледа задълго, предизвиквайки понякога състояния, подобни на медитация. Премерените ефекти на пространствените решения на видеоинсталациите оформят активно поле на споделено преживяване. Цялостният образ е генериран чрез тънко режисиране на действието и поведението в кадър, скрупульозни работа с камерата и видеомонтаж, специално изградена аудио-среда.
Изложбата „Пред очите ни“ в Националната галерия носи ретроспективен характер и представя някои от емблематичните творби на Калин Серапионов. Сред най-ранните е скандално-ироничният видеофилм „Музеят – причина за среща и запознанство“ (1997), заснет преди почти 30 години в сградата, приемаща сегашната изложба.
Аналитичната „трилогия“ – приятелската закачка в „Топлата супа и моята домашна общност“ (1998), стриктната фронталност на портретите в „Основното ястие“ (2006) и бароковата пищност на „Десертът (с черешката на тортата)“ (2020), формират не само групов портрет в развитие на местната професионална общност, но и отразяват влиянието на технологичния растеж върху представата ѝ за себе си.
Градът е честа хранителна среда за видеопроектите на Калин Серапионов. В „In Addition“ (2008) той препитва случайни минувачи: „Какви са Ви надеждите?“ и коментира сантименталните им човешки очаквания чрез полагане на мониторите с видеомонолозите в контейнери за боклук. Наблюденията му над статиката на сградите и динамиката на минувачите задават зрителския съспенс в „1719D“ (2006-2007); в „Колкото далеч, толкова близо“ (2012-2013) агресивният визуален шум на светлинната реклама е съпоставен с вечно хипнотичното лунно затъмнение; „Нали разбираш?“ (2004) представя троен портрет – на двама души, чийто телефонен диалог не успява да стане общуване, доминиран от нападателния трети – градската среда.
В трите видеоканала на инсталацията с интригуващо название Choose Training (2014), произлязло от ритуалите по избор на сложността на тренировката във фитнес-зала, Калин Серапионов оркестрира градските интериорни и екстериорни светлини по собствена партитура.
Отдавайки почит на класическото си художествено образование, авторът включва в изложбата и портрет, и абстрактна композиция. Според традициите на модернизма, сюжетът на портрета е подробно отразен в названието му – „Руса жена с червена рокля и ярко червило говори по телефона и пуши цигара“ (2016), и постига мечтан още от футуристите образ на движението динамика – със запис на вълновия обхват на цветовата графика, триизмерни криви и общува чрез езика на предпочетената видеотехнология. Абстракцията Used/Loosen (2022) е постоянният танц на случайността, композиран и фиксиран от художника на повърхността на мониторното „платно“.
Изложбата на Калин Серапионов „Пред очите ни“ е изградена специално за традиционната архитектура на галерията. Пулсиращите с цветове и форми екрани, голямоформатните сюжетни прожекции и портретните послания формират „споделеното“ пространство на тоталната видеоинсталация.
(Ярослава Бубнова, куратор на изложбата)
Изложбата ще бъде между 16 октомври и 15 декември в Националната галерия „Двореца“.
