„Материално въображение“ е името на новата изложба на Юлиана Хичева.
Художничката коментира: „Мимезисът не е просто подражание, а ментална игра, от която се ражда нова форма. Още в античната мисъл той не е разбран като копие, а като съответствие – връзка между различни нива на реалността, между микро- и макросвета. Води ме идеята за материално въображение – вдъхновено и извикано от самата материя.
В романа „Галапагос“ човешкият мозък е иронично представен не като триумф, а като източник на претоварване. Прекомерната интелектуализация води до катастрофи. Интелектът престава да бъде върхова точка и се оказва преходна фаза в развитието на човешкото. Бъдещата еволюция сякаш „облекчава“ човека чрез редуциране на тази тежест.
По време на творческия процес започнах да търся по-устойчива форма на мислене – вътрешна екология. Чрез рисунката като инструмент на миметична трансформация изследвам връзката между човек и екосистема. Невронните връзки са модел на възприятие, но смисълът се ражда през състоянието.
Женската фигура не е портрет, а пресечна точка между тяло, среда и състояние. В различните изображения тя преминава в природна материя – вода, клони, скала, утайка, мъгла – в небуквална, но осезаема форма. Тялото не доминира пространството, а участва в движението от тревожност към прозрачност, към търсене на решение.
Под пластовете на интелектуалното натрупване остава нещо забравено. Към него се стремя чрез една вътрешна археология – към по-прозрачно чувство. Опитвам се, чрез тази „геология“ да видя повече от човешкото, да редуцирам шума на непрекъснато тълкуване.
В тези серии открих връзката мимезис – любов. Мимезисът не започва с намерение за копиране, а с момент на разпознаване. Желанието за повторение е начален импулс, който води към създаването на нова уникална форма. Произведението възниква като свидетелство за среща между субекта и света. Не е нужна безупречност, а любовта към средата да стане видима. В динамиката си мимезисът не отразява реалността – той я преобразява като любовен жест към света.“
Юлиана Хичева живее и работи в София. Завършва специалност „Живопис“ в Националната художествена академия през 2006 г. в ателието на проф. Андрей Даниел. През 2021 г. завършва магистърската програма „Фотография“ към специалност „Изкуствознание“. От 2023 г. е докторант по естетика в Българската академия на науките, където изследва поетиката в контекста на визуалните изкуства.
Сред самостоятелните ѝ проекти са: „Между Аз и Мен“ (галерия „Сердика“, София, 2022), „Свободно движение II“ (музей-галерия „Георги Велчев“, Варна, 2022), „Между въображаемото и механичното“ (галерия Credo Bonum / Credo Box, София, 2022), „Сетивност в случайността“ (галерия „Аросита“ / Stick Place, София), „Свободно движение I“ (галерия Depoo, София, 2021), „Портрети“ (галерия „8“, Варна, 2009). Участва в множество групови изложби в София, Пловдив, Благоевград, Варна, Троян, Братислава, Париж, Берлин, Никозия.
Работи в области като живопис, фотография, инсталация и графичен дизайн. Практиката ѝ изследва пресечните точки между наука, биология и живот, мислени през езика на визуалното изкуство.
Изложбата ще бъде между 5 и 19 март в галерия „Аросита“.
