Последните творчески търсения на Ана Костова и Гергана Табакова са подредени в изложбата Let’s Take a Look At The Side.
Двете са провокирани от медията на живописта, която опитват да поставят в нов за тях, пространствен контекст. Подобен поглед в работата им е провокиран от любопитството и желанието да се излезе от стандартната фиксация за живописта като обект на изкуството, при чието създаване непременна е употребата на боя върху платно. Централна за тяхната настояща практика е темата за претворяване на живописните впечатления в триизмерни живописни обекти. В същото време тези типични технически параметри задават конкретиката в овеществяването на концептуалното търсене. В него боята се запазва като съществен и основен носител на цвета. Платното със своя диалогичен характер на двуизмерна повърхност и триизмерен обект подтиква към изнасяне на картинната равнина от стената в пространството при Гергана и провокира Ана да търси развитието на живописните си обекти в среда. Съответно, в представените работи част от традиционните материали са заменени от не съвсем разбирани като типични такива. Те спомагат изнасянето в пространството и сами по себе си действат като носители на цветните композиции. Така, на пръв поглед външни за живописта материали като дърво, пластмаса, метал и отношенията между тях, се превръщат в централни за търсенето на нови носители на живописното впечатление.
Изложбата на Калина Димитрова носи името „Фантоми II“. Тя е част от голяма серия обекти занимаващи се с едновременното, присъствие и отсъствие на природата. Природата, като жизнено важен елемент от нашия живот. Природата, на която се възхищаваме и която боготворим, е първото, което човека унищожава по пътя си. Стар кафяв дънер, е разперил прозрачни, плексигласови коренища. Гладките, извити, съвършени пластмасови пипала, повтарят загубените дървени корени. Те са красиви, но нефункционални, дълбоко не екологични, отпадък подлежащ на разграждане след стотици години.
За художничката Калина Димитрова, именно това противоречие, между природното и синтетичното, между грижата за природата и нейното унищожаване, характеризира времето, в което живеем. Унищожение, от което човечеството не може да се откаже. Плексигласовите корени имат и друг смисъл. Те са като протези на липсващи крайници, които ни напомнят за загубата, оставила след себе си болка. В медицината, тази болка, без реална физическа причина, се нарича „фантомна болка”. Тялото го няма, но болката остава.
Изложбите ще бъдат от днес, 9 март до 31 март в Credo Bonum.
Изложби на Ана Костова, Гергана Табакова и Калина Димитрова
