„Вътрешното гето“ или историята на едно мълчание е разказана от Сантяго Амигорена. Преплитайки измислица, биографични мотиви и спомени, авторът създава въздействащ роман за загубата и за непоклатимата любов.
„Вътрешното гето“ пренася читателите в Буенос Айрес през 1940 година. Група приятели, евреи, бежанци от Европа, се срещат редовно в едно кафене и се питат какво става на Стария континент. Единият от тях, Висенте Розенберг, е вече женен за Росита и имат три деца, но мислите му са преди всичко за майка му, останала в Полша. Той невинаги отговаря на писмата ѝ, в едно от които тя съобщава: „Може би си чул за високата стена, издигната от германците. За щастие улица „Сиена” остана отвътре, истински късмет, защото в противен случай щеше да се наложи да напуснем апартамента и да се местим.“ Така се появява Варшавското гето. А жената, която пише тези редове, ще бъде депортирана в лагера Треблинка. Тази жена е прабабата на автора.
Сантяго Амигорена разказва за „вътрешното гето“ на изгнанието. За печалното битие на един мъж, изградил свой живот в чужбина, който предчувства, а след това научава за гибелта на своите близки, споделили съдбата на милиони. Висенте и Росита са дядото и бабата на автора, който признава днес: „Преди 25 години започнах да пиша, за да се преборя с мълчанието, което ме задушава, откакто съм роден. Книгата, която държите в ръце, е историята на това мълчание.“ Все пак нито времето, нито разстоянието е в състояние да премахне болката и да заличи чувството за вина.
Сантяго Амигорена е роден през 1962 година в Буенос Айрес. Автор е на романите „Лаконично детство“, „Безгласна младост“, „Мълчаливо юношество“, „Тиха зрелост“, „Първата Любов“, „Първото поражение“. Амигорена, който живее и работи във Франция, е и филмов режисьор, сценарист и продуцент. Настоящият му роман „Вътрешното гето“ е отличен с редица френски и международни награди. С това силно заглавие, допълващо литературния канон за Холокоста, Сантяго Амигорена се завръща към корените на семейната история, която го обсебва, откакто е стъпил на писателското поприще.
Преводач на „Вътрешното гето“ е Красимир Петров. Издава „Колибри“.
Историята на едно мълчание във „Вътрешното гето“
