Софийската филхармония посреща Дмитрий Юровски – най-младият член на прочутата диригентска династия, син на легендарния Михаил Юровски и брат на почетния диригент на Лондонската филхармония Владимир Юровски. Програмата на вечерта включва Увертюра към операта „Нюрнбергски майстори-певци“ и заключителен монолог от операта „Залезът на боговете“ от Рихард Вагнер и симфонична поема „Тъй рече Заратустра“ от Рихард Щраус. Солист на вечерта ще бъде сопраното Любов Стучевская.
Дмитрий Юровски започва музикалното си образование на шестгодишна възраст в катедрата по виолончело на музикалното училище към Московската консерватория. След като семейството му се премества в Берлин, той продължава да учи виолончело. През 2003 година започва уроци по дирижиране в музикалната академия „Ханс Айслер“ в Берлин. Дмитрий Юровски е работил с Филхармоничния оркестър на Би Би Си, оркестрите на Ла Фениче и Кралския театър в Торино, Филхармоничния оркестър на Артуро Тосканини в Парма, оркестъра Pomeriggi Musicali в Милано, Португалския симфоничен оркестър в Лисабон, Мюнхен Оркестър на радиото, филхармониите на Дрезден, Санкт Петербург и Шанхай, симфоничните оркестри на Хамбург и Виена, резиденционният оркестър на Хага, оркестърът на Ирландското радио/телевизия и Симфоничният оркестър на Светланов.
Определяна като епичната комедия, операта „Нюрнбергските майстори певци“ на Вагнер е създадена по негово собствено либрето. Операта се различава много от другите му – тя е може би най-жизнената, най-близката до широкия вкус. Увертюрата на „Нюрнбергските майстори-певци“ може да се нарече бляскава и тържествена. Тя е с празничен характер, изградена върху най-важните теми от операта. Написана е в сонатна форма, като за първа тема е използван празничният мотив на майстерзингерите, а като странична — темата на лиричната песен на Валтер.
„Залезът на боговете“ е последната от четирите опери на Вагнер, образуващи тетралогията „Пръстенът на нибелунга“. Либретото на операта, както и на целия цикъл, съшо е написано от самия Вагнер . Премиерата на „Залезът на боговете“ се е състояла на фестивала в Байройт на 17 август 1876 година, като част от първото цялостно изпълнение на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“. За разлика от „ Нюрнбергски майстори-певци“, тук господства мрачен, трагичен колорит и преобладават образите на злото.
Основана на едноимения труд на Ницше, който представя неговата идея за свръхчовека, симфоничната поема „Тъй рече Заратустра“ на Рихард Щраус става първият случай в историята на музиката, в който за основа на музикално произведение е взет философски труд. През 1883 Ницше изказва забележителната мисъл относно своето произведение: „Към каква категория спада този „Заратустра“? Мисля, че май към симфонията.“ По този начин дори самият автор на литературния първоизточник забелязва в своето творение известна връзка с музикалните категории. Поема се радва на изключителна популярност не само сред почитателите на класическата музика. Произведението е сред любимите на Елвис Пресли, който използва встъпителната част в своите концерти. Фънк аранжимент на поемата печели Грами през 1974 година, „Тъй рече Заратустра“ в изпълнение на Берлинската филхармония звучи и в култовия филм на Стенли Кубрик „2001: Една одисея в космоса”.
Концертът ще бъде на 2 февруари в зала „България“.
Дмитрий Юровски представя Вагнер и Щраус
