При засилен интерес от страна на посетители, издатели, литературни професионалисти и читатели беше открит българският национален щанд на 22-рия Международен панаир на книгата в Солун, на който България участва като почетен гост. Участието на страната ни се организира от Министерството на културата с активната роля на Асоциация „Българска книга“ и поставя във фокус съвременната българска книга, литературния обмен и културния диалог между България и Гърция.
Официалното откриване събра дипломати, представители на институции, академичните среди, издатели, преводачи, автори и представители на българската общност в Гърция. Сред официалните гости бяха служебният заместник-министър на културата Виктор Стоянов, заместник-председателят на Управителния съвет на Асоциация „Българска книга“ Гергана Димитрова, почетният консул на България в Солун Антон Марков, както и писателите Елена Алексиева и Яна Букова, преводачката Александра Йоаниду и редица български автори, преводачи, издатели и агенти.
„Културата е това, което ни сближава и ни кара да се опознаваме, затова е важно, че ние сме тук и можем да покажем част от нашата литература“, заяви Гергана Димитрова, заместник-председател на Управителния съвет на Асоциация „Българска книга“.
По думите ѝ участието на България в Солун е важна стъпка към по-широкото присъствие на българската литература в Гърция и към засилване на интереса към българските автори от страна на гръцките читатели.
„Крайно време беше българската литература да стигне и до Гърция, въпреки че ни дели само една граница, съседи сме и сме доста близки в разбирането си за света“, отбеляза Димитрова.
В рамките на българското участие са представени както автори, вече познати и превеждани на гръцки език, така и нови гласове от съвременната литературна сцена. Специален акцент е поставен и върху детската книга, илюстрацията и възможностите за международни издателски партньорства.
По време на откриването заместник-министърът на културата Виктор Стоянов подчерта значението на литературата като пространство за културен обмен и взаимно разбиране.
„Темата на тазгодишното издание, „Литература отвъд граници“, напълно отразява същността на литературата: пространство, в което културите се срещат, идеите се движат свободно, а взаимното разбирателство става по-силно“, посочи той.
Стоянов отбеляза и нарастващото международно присъствие на българските автори и ролята на преводачите като „истински културни посланици, които изграждат мостове между езиците и народите“.
С емоционално послание към публиката се обърна и преводачката Александра Йоаниду:
„Добрата литература ни краде преживяванията, чувствата, думите. Тя намира за смешни бутафорните театрализации, защото само когато разберем колко еднакви сме, разбираме колко общо има помежду ни.“
Програмата на българското участие включва литературни срещи, професионални дискусии и тематични панели. Сред тях са дискусията „Преглед на българския книжен пазар: факти, статистика, възможности за финансиране и институционална подкрепа“ с участието на Гергана Панчева и Светлозар Желев, както и панелът „Българските детски книги: тенденции, възможности за международни сътрудничества и стратегии за насърчаване на четенето“ с участието на Зорница Христова и Десислава Грозданова.
„Нека винаги бъдем на една ръка разстояние един от друг и нека ръката ни винаги бъде протегната за поздрав“ беше посланието на писателката Теодора Димова в откриващия ден на панаира. Неслучайно централната тема на българското участие е „Литература отвъд границите“. Послание, което поставя акцент върху силата на литературата да свързва култури, езици и общества и да създава нови пространства за диалог и сътрудничество.
