Какви са смисълът и ползите от защитата, осигурявана от имуществените застраховки на фона на интензивното нарастване на климатичните и сеизмични бедствия, как се развива пазара на имуществени застраховки, как потребителите да изберат точната за тях полица за дома и защо това е важно – тези и други въпроси бяха коментирани по време на бизнес закуската „На фокус: имуществено застраховане“, организирана от Асоциация на българските застрахователи. Участие в събитието взеха Константин Велев, председател на УС на АБЗ, Веселин Ангелов, член на УС на АБЗ и Десислава Николова, старши анализатор, в МоитеПари.
Във въвеждащите си думи Константин Велев посочи, че в глобален мащаб природните бедствия нарастват по честота и интензивност, нарастват съответно и икономическите загуби от тях. По данни на Swiss Re за 2022 г. икономическите загуби от катастрофични събития – природни или предизвикани от човешка дейност възлизат на 284 млрд. щ.д., с около 23% повече в сравнение със средната за предходния 10-годишен период сума на загубите от 220 млрд. щ.д. Застрахованите загуби възлизат на 132 млрд. щ.д.
България е силно изложена на природни опасности, което прави устойчивостта при бедствия национален приоритет. Като особено рискови са идентифицирани събития като наводнения, земетресения, градушки. Между 2010 и 2019 г. щетите от бедствия възлизат на 1,1 млрд.щ.д., което се равнява на около 0,2% от брутния вътрешен продукт на страната общо за периода 2011-2019 г. по данни на НСИ. Но у нас съществува ясно очертан проблем с ниското ниво на използване на механизмите на застраховането за покриване на загубите от природни и други бедствия. По данни на EIOPA, в България делът на застрахованите имоти за всички природни бедствия е едва 2% е през последните 40 години, при десет пъти по-висок дял средно за Европа – 22%. Практическите последици от тази ситуация са, че цената на възстановяването от неблагоприятни събития се носи от държавния бюджет, бизнеса и домакинствата, вместо рискът да бъде трансфериран към застрахователите. Самата структура, както на премийния приход, така и на изплатените обезщетения у нас, очертава силна доминация на автомобилното застраховане, основно по линия на задължителното застраховане, и съответно незначително застрахователно покритие по останалите линии на бизнес. България е с най-нисък дял на имущественото застраховане в целия ЕС – за 2020 г. 14 % спрямо 37% средно за Европа. По неофициални изчисления на АБЗ делът на застрахованите жилища и земеделски имоти е не повече от 10% и това поставя населението ни в значително по-голям риск от останалите граждани на ЕС. Премийният приход по „Пожар и други опасности“ расте с средно с около 12% на годишна база през последните три години. Темпът е добър, но трябва да се отчита и ниската база, от която се тръгва. За същия период (2019-2022) ръстът на обезщетенията е изпреварващ – 16%.
Цените на имуществените застраховки са напълно достъпни, а застрахователите често са в периоди на промоции, което допълнително сваля премиите. Хората трябва да са наясно, че цените са пряко свързани както с броя и вида на покритите по полицата рискове, така и със сумите/лимитите по тях. Разбираемо, по-евтините полици предлагат по-ограничена степен на защита, затова индивидуалната преценка при избор е от съществено значение. По полиците „на лимит“ с фиксирани суми, цените могат да варират около 30-80 лв. на година. Тук потребителят трябва да отчете, че и покритията и сумите може да не са достатъчни при голяма щета от погиване на имота при едно земетресение, например. Все пак, в масовия случай сумата по полицата е достатъчна за покриването на щети по дома в резултат на не толкова мащабни събития. При полиците „на реална стойност“ на имота цената зависи от характеристиките на имота, избраните покрития и застрахователни суми по тях. Например, такава застраховка за апартамент в София може да излезе около 170-300 лв. за година.
Смисъл и ползи на имуществените застраховки
