Днес, 13 ноември на Голяма сцена в Театър НАТФИЗ ще се състои премиерата на „Све ситка да немаш“ – спектакъл за човешката ненаситност, за неутолимия глад за живот, любов и удоволствия и за онова изгарящо желание винаги да искаме още. Режисьор на спектакъла е д-р Мартин Каров, който създава и сценичния текст – адаптация по „Фолклорен еротикон“, Марк Нелисен, Маркиз дьо Сад и Сьорен Киркегор. Той е автор и на музикалната среда на спектакъла.
В творческия екип участват още доц. д-р Весела Хаджиниколова – хореограф, доц. д-р Петя Диманова – вокален педагог, и доц. д-р Тодор Мечкарски – словесно действие. Участват студентите от 4. Курс „Актьорство за драматичен театър“, клас Проф. Атанас Атанасов: Алекс Стоянов, Ани Сабри, Антоанета Пастармаджиева, Георги Фирков, Георгий Иваниадзе, Далия Георгиева, Деница Георгиева, Дилек Алиева, Елена Костадинова, Емилия Панева, Иван Андонов, Изабела Николова, Йоанна Новакова, Карина Андонова, Красимир Христов, Кремена Симеонова, Кристина Ангелова, Крум Царибашев, Лъчезар Натлев, Мартин Дочев, Мартин Левиев, Никола Василев, Петър Варелов, Рада Христова, Самуела Шамлиева, Симона Юлианова, Христо Генов, Христо Мушков и Хюсеин Белгинов.
В основата на спектакъла стои разбирането за ненаситността като изначална човешка потребност. „Ненаситността, зададена ни още от сътворението, е темата на „Све ситка да немаш“, споделя режисьорът д-р Каров. Спектакълът е базиран на автентични народни песни и разкази от „Фолклорен еротикон“, преплетени с други световни текстове, други времена и пространства, всички разглеждащи аспектите на човешката ненаситност.“ В неговата концепция сексуалното желание е само едно от проявленията на този първичен човешки копнеж за още и още. „Ненаситността не само като сексуалност, а като символ. Метафора за една много по-дълбока сила“, подчертава д-р Каров.
В „Све ситка да немаш“ желанието за плътски удоволствия се разгръща в размисъл за жаждата да живеем повече, да притежаваме повече, да бъдем желани, да оставим следа и дори да победим смъртта. Защото зад стремежа към още любов, още удоволствия, още преживявания и още време стои вечният човешки опит да надхитрим неизбежното. „Ние ядем срещу смъртта. Пием срещу смъртта. Любим срещу смъртта. Създаваме деца срещу смъртта. Правим изкуство срещу смъртта“, казва режисьорът, очертавайки една от основните идеи на спектакъла – че ненаситността не е само стремеж към удоволствие, а порив към самия живот и опит да кажем на времето: „Още малко!“
