На 6 и 7 ноември на Сцена 47 в НАТФИЗ ще се състоят премиерните представления на „Ваал“ по Бертолт Брехт. Режисьор и автор на сценичната версия е Дамян Тенев, а в творческия екип участват още Камелия Маркова – сценография и костюми, Велислава Дипчикова – хореография, Милен Апостолов – композитор, Янко Бреков-Бръснаря – музика и текст на песните, и доц. д-р Лора Мутишева – словесно действие. В спектакъла участват студентите от 3. курс „Актьорство за драматичен театър“, профил „Мюзикъл“, с художествен ръководител проф. д-р Пенко Господинов.
Режисьорът Дамян Тенев коментира своя прочит на текста: „Разглеждам „Ваал“ като история, написана от млад човек за връстниците му – Брехт е едва двадесетгодишен, когато завършва първата версия на пиесата. В този текст има сила, стремеж, гордост, нагон, безумие и усещане за безсмъртие – качества, присъщи на младостта, но и много болка от неразбиране, самота, липса на посока и смисъл.
За мен „Ваал“ е опит за любов, за осмисляне чрез любовта и стремеж към освобождаване от самия себе си в един свят, задвижван от материалното, от употребата на стоки и хора. Това е история за сблъскване между тела в опит да се запълнят празнотите отвътре – колкото по-големи са празнотите, толкова по-силен, по-необходим и неудържим е стремежът към другия.
Но какво търси Ваал? Слава, пари или просто онази „малка градина със синьо небе над нея и нищо друго“, рая, от който преди толкова време е бил изгонен, онзи кът на хармония и любов, изгубен в стремежа към свобода. Но получава единствено заместители, сякаш всичко естествено и органично отдавна е било заменено с нещо вторично – както отвън, така и отвътре.
Любовта е начин да се осъществиш чрез другия, но в света на Ваал тя сякаш вече не съществува: самотата е присъща на всички и всеки е затворен в собствените си потребности. В този смисъл Ваал не е срещу обществото и нормите му, а се явява един от най-ярките симптоми на заболяването му.
Ваал е Дионис, който носи веселие и смърт, празник и похот, мъдрост и простота; той е силата на животното в човека, което иска да разкъсва и да използва, но е и човекът, който има сетивата и разума да осъзнае собствената си низост и да разкъса сърцето си заради нея.
„Ваал“ е парадоксът у човека, у когото жаждата за любов се превръща в насилие, а стремежът към свобода – в стремеж към самоунищожение. Именно тези противоречия доказват – той все още е жив.“
