Какво остава от светлината, когато престанем да я възприемаме като физическо явление? Отговоът се опитва да даде Златин Орлов в самостоятелната изложба Zirconium /40/.
Авторът коментира: „Идеята тръгва от един детски спомен – от онова първично възхищение пред блясъка, пречупването и загадъчната природа на кристалите и минералите. От мечтата за невъзможния обект: форма, в която светлината не просто се отразява, а остава – затворена, натрупвана, безкрайно циркулираща. С времето тази интуитивна представа се трансформира – преминава през научното, философското, религиозното и метафизичното. Днес тя се връща като осъзнаване: че светлината не е само външно явление, а вътрешно състояние. Че всеки човек носи в себе си собствена светлина – и че я разпознаваме истински едва в момента на нейното отсъствие.
Изложбата изследва именно това натрупване и задържане – онези крехки състояния на присъствие, които трудно назоваваме, но разпознаваме интуитивно. Моменти, в които времето сякаш се удължава, дистанцията се скъсява, а преживяното се отпечатва като спомен.“
Zirconium /40/ не предлага отговори, а създава условия за наблюдение – пространство, в което зрителят да се приближи до собственото си усещане за светлина и към неизбежния ѝ контрапункт: сумрака, без който тя не би могла да бъде видяна.
Изложбата ще бъде между 27 март и 9 април в Концептуалното пространство ДОМ.
