Какво се случва с Розенкранц и Гилденстерн, когато Хамлет не гледа?
Отговор се опитва да даде пиесата „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“, която поставя младият режисьор Боян Крачолов. Тя е хитът на британска сцена отпреди почти 60 години и изстрелва Том Стопард в световната театрална орбита. Въпреки че оттогава е минал повече от половин век, днес историята на второстепенните герои от „Хамлет“ изглежда като философско ръководство за оцеляване в света на постистината.
Пиесата обръща класическия текст на Шекспир наопаки, за да ни покаже какво се случва с онези герои, които в оригинала почти не съществуват и са някъде там – второстепенни, някакъв план Б. Тя е съвършено театрална игра – остроумна, парадоксална, философска и смешна – но под смеха се крият въпросите, които Стопард задава през цялото си творчество:
Изгнаничеството и идентичността неслучайно са теми, по които Стопард разсъждава. Роден през 1937 г. в Чехия като Томаш Щройслер в семейството на евреи, бъдещият драматург прекарва детството си между Сингапур и Индия, след като семейството му бяга от нацистите. След смъртта на баща си и повторния брак на майка му с британски офицер той приема нова самоличност – не само ново име, но и нова културна принадлежност. „Британската култура ме оформи. Английският език ми даде дом и свобода“, казва по-късно. Темата за изгнаничеството – било то от държава, от идентичност, от сигурността на еднозначния смисъл – ще се превърне в траен мотив в творчеството му.
Историята на дебюта му звучи почти като театрална притча. „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ първо е отхвърлена от големите институции, поставена е от студентската трупа Oxford Theatre Group през 1966 г. на Единбургския фриндж фестивал „на сцена с големината на тенис маса“. Постановката първоначално среща пренебрежение. Следва възторг и в крайна сметка – триумф на пиесата.
Днес, когато ролите следват алгоритъм, всеки е актьор в чуждо съдържание, а езикът все по-трудно успява да улавя смисъла, Стопардовите думи прорязват със своята прецизност.
Точно затова днес, повече от всякога, си струва да се огледаме в пиесата „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ – не за да потърсим готови отговори, а за да усетим сложността на въпросите. Да се засмеем, докато гледаме как двама объркани герои подхвърлят монета в безкраен низ от ези, за да вземат своето решение, което никак не зависи от тях. И накрая да се запитаме – а ние на коя страна ще паднем?
Във време, в което истината е въпрос на гледна точка, а реалността изглежда повече като сценарий, който някой друг пише, драматургията на Том Стопард звучи не просто актуално, а тревожно пророчески.
Премиерата на „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ ще бъде на 28, 29 и 30 април на Голямата сцена в Народния театър „Иван Вазов“.
