Софийската филхармония посреща очарователната австрийска цигуларка Лидия Байч и световнопризнатия маестро Томас Зандерлинг. Програмата на вечерта включва Първия концерт за цигулка на Макс Брух и Четвърта симфония от Йоханес Брамс.
Лидия Байч е смятана за една от най-универсалните изпълнителки на нашето съвремие. Със своите задълбочени и експресивни интерпретации тя очарова слушателите по целия свят. На 8 години печели първия си международен конкурс, последван от множество други първи награди. На шестнадесет годишна възраст нейното изключително музикално дарование ѝ донася Гран При на Евровизия, както и наградата „Европейски музикант на годината“, връчена ѝ от лорд Йехуди Менухин. Лидия Байч работи с диригенти като Лорин Маазел, Адам Фишер, Владимир Федосеев, Юрий Темирканов, Юка-Пека Сарасте, Кристян Ярви, Бертран де Били и Яков Крайцберг, изявява се със световноизвестни оркестри като Нюйоркската филхармония, Филхармонията на Санкт Петербург, Филхармонията на Токио, Оркестъра на NHK, Берлинските симфоници, Симфоничния оркестър на Баварското радио, Виенските симфоници, Националния оркестър на Франция, Оркестър „Артуро Тосканини“, Филхармонията на Малайзия и оркестър „Камерата Залцбург“. Лидия Байч свири на цигулка, изработена от Жан Батист Вийом през 1860 г.
Томас Зандерлинг има повече от 50-годишна кариера на прочут диригент, която го е отвела до всички големи сцени по света. Носител е на множество награди за своите артистични постижения, концертно и оперно дирижиране, и множество записи. Под негово диригентство са представени премиери на няколко инструментални и сценични творби от композитори като Шостакович, Вайнберг и Губайдулина. От 2017 той е главен диригент на Новосибирския филхармоничен оркестър, позиция, от която се отказва след руското нахлуване в Украйна.
Концертът за цигулка на Брух се нарежда сред знаменитите инструментални опуси на ХІХ век, показателен за инструменталната естетика от епохата на романтизма със съчетанието на богата емоционалност, драматика, красива мелодичност и виртуозно майсторство. Творбата съзрява постепенно между 1866 и 1868. Първото ѝ изпълнение през 1866 от Ото фон Кьонигслов под диригентството на самия Брух не удовлетворило автора и той се обръща за съвет към големия цигулар Йозеф Йоахим, с чието активно участие концертът е завършен две години по-късно. (Подобна е ролята на Йоахим и в създаването на цигулковия концерт на Брамс). Премиерата на тази редакция е поднесена от Йозеф Йоахим, този път под палката на диригента Карл Mартин Райнхалтер, на 5 януари 1868 г. в Бремен. Брух посвещава Концерта на Йоахим и многократно подчертава в своите писма неговото съавторство в раждането на творбата, която ще остане един от предпочитаните шедьоври в цигулковия репертоар.
Четвъртата симфония на Брамс, своеобразна обобщаваща кулминация на творчеството и светогледа на композитора, е изградена по-необичайно. За разлика от предишните три симфонии, тя започва без встъпление, направо с главната тема – необикновена като първа тема на сонатно алегро със своя мек, елегичен характер. Кратките двутонови мотиви в щрайхa, прекъсвани с паузи – „въздишки”, звучат по-скоро като отговор, продължение, а не като начален тезис. Но тази тиха, деликатна, прозрачна първоначално тема постепенно нараства, все по-плътна като оркестровата фактура и все по-динамична, до строгото й внушително прозвучаване в целия оркестър в увеличени нотни трайности. Необичайно е и отсъствието на контраст между двете теми в експозицията – втората тема сякаш продължава в по-разпята, широка кантилена елегичността на първата. И все пак контраст се появява – краткият, ритмически активен, рязко различен фанфарен мажорен мотив-преход между двете теми. Втората част също се отличава от познатата светла интимна мекота в бавните части на Брамсовите симфонии – тук лириката е по-строга, хладна, сякаш дистанцирана.
Концертът ще се състои на 25 септември в зала „България“.
