Днес излиза от печат „Врящото гърне“ от Емил Зола. Романът е бляскаво литературно обвинение срещу лицемерните нрави на буржоазията по време на Втората френска империя.
„Врящото гърне“ разказва историята на един парижки четириетажен дом и неговите обитатели: Октав Муре, дошъл в Париж, за да си намери влиятелна любовница, чрез която да се издигне в обществото; сестрите Берт и Ортанс, подлагани от ламтящата си за богатство майка на всякакви унижения, за да се сдобият със заможни съпрузи; собственикът на сградата Вабр, един архитект, един съдебен съветник – все френски буржоа от времето на Втората империя. Плюс цяла гвардия слугини с отровен език, който използват твърде успешно.
Това малко общество крие зад фасадната благопристойност, която с гордост демонстрира, най-низки страсти, сред които на първо място страстта към парите и към властта, която те осигуряват. Този дом, тази кухня на парадните салони, представлява всъщност истинско врящо гърне на интриги, клюки и пороци, представено от гения на писателя с жестоко откровена убедителност.
Емил Зола (1840-1902) е всепризнат класик на френската литература, влиятелен публицист, драматург и най-виден представител на натурализма. Автор е на сборници с разкази, на поредиците „Трите града“ и „Четирите евангелия“, но е най-известен с цикъла от двайсет романа „Ругон-Макарови“ (почти всички издавани в България), десетият от които е „Врящото гърне“ – след „Нана“ и преди „Дамско щастие“.
Преводач на „Врящото гърне“ е Галина Меламед. Издава „Колибри“.
