Увертюрата „Римски карнавал“ и вокалният цикъл „Летни нощи“ от Ектор Берлиоз, както и избрани откъси от първа и втора сюита от балета „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокопиев в изпълнение на Софийската филахрмония и под палката на главния диригент на Бременската филхармония, носител на наградите „Грамофон“ и „Хелпман“ Марко Летоня. Солист на вечерта ще бъде мецосопранът Валентина Куцарова.
Увертюрата „Римски карнавал“ е отличен пример как Берлиоз прилага принципите, изложени в неговия капитален „Голям трактат за съвременната инструментация и оркестрация”. Композиторът често сам дирижира „Римски карнавал” при своите концертни гастроли.
Вокалният цикъл „Летни нощи” (Les nuits d’été) разкрива друг пласт в страстната и пламенна натура на Ектор Берлиоз – на тихия новатор. Майсторът на големите форми вече е написал първата романтична програмна симфония „Фантастична симфония”, „Харолд в Италия”, „Ромео и Жулиета”, Траурно-триумфална симфония, Реквием, операта „Бенвенуто Челини”. И около 1840 г., вдъхновен от поетичната сбирка на Теофил Готие „Комедия на смъртта” (1838), избира шест стихотворения и създава песните, обединени в цикъла „Летни нощи”. Тук Берлиоз постига нова, нечувана дотогава равностойност на гласа и оркестъра в многоизмерната музикална интерпретация на стиховете на Готие.
След Октомврийската революция през 1917 г. Сергей Прокофиев напуска Русия и след 18 години странстване в Европа и САЩ, се завръща в родината – вече е пианист и композитор със световна слава. Първата официална поръчка към него идва през 1934 г. от Държавния академичен театър за опера и балет в Ленинград (бившият Мариински театър) да напише балет по безсмъртната трагедия на Шекспир“Ромео и Жулиета“. Прокофиев и либретистът Адриан Пиотровски се захващат за работа, в помощ е и театралът Сергей Радлов, на когото хрумва идеята балетът да завърши с щастлив край. Жулиета се събужда навреме преди покрусеният от мъка Ромео да погълне отровата… Прокофиев шеговито я приема: „Живите хора могат да танцуват, мъртвите не могат да го правят, лежейки”.
