Дебютният роман на Аяна Лойд Бануо е озаглавен „Когато сме били птици“.
Той преплита елементи от множество жанрове, обединявайки ги чрез заклинателен език, потопен в ритмите, преданията и духа на Тринидад и Тобаго. Жените от семейство Санбернар са живели в Морн Мари, къща на върха на хълм извън град Порт Анджелис, от поколения. Изградена от останките на плантация, която е поробила техните предци, тя се превръща в дом на род, свързан с нещо повече от кръвта. По една жена във всяко поколение е отговорна за преминаването на душите на мъртвите от града в отвъдното. Но връзката на Йеджиде с майка ѝ, Петронела, винаги е била пропита от гняв и пренебрежение, които Петронела упорито носи и на смъртния си одър, оставяйки Йеджиде неподготвена да изпълни съдбата си. Междувременно Даруин расте в провинцията с благочестивата си майка растафарианка. Той винаги е спазвал повелите ѝ, особено една, да няма вземане-даване със смъртта. Но се налага момчето да прекрачи заръката ѝ, защото единствената работа, която успява да намери, е да копае гробове. Йеджиде и Даруин ще се срещнат пред портите на Фиделис, най-голямото и най-старото гробище в Порт Анджелис, където мъртвите не лежат спокойно в гробовете си, а търсят някой да чуе гласа им…
Аяна Лойд Бануо е писателка от Тринидад и Тобаго. Дебютният ѝ роман „Когато сме били птици“ печели награда „Бокас“ за карибска литература за 2023 г. и наградата на Клуба на авторите за най-добър дебютен роман и е номиниран за наградите „Джалак“ и „Маккитерик“. Бануо има публикации в редица списания и е носителка на наградата за писатели на Eccles Center и Фестивала на литературата и изкуствата „Хей“ за 2023 г.
Преводач на „Когато сме били птици“ е Надя Баева. Издава „Колибри“.
Когато сме били птици
