„Най-високата точка“ е името на изложбата живопис на Елица Баръмова-Барамó.
Художничката коментира: „Изложбата включва 21 композиции, смесена техника – акрил и пастел върху хартия или платно, създадени през последните две години. Те са част от дългогодишния ми проект „Седиментен процес“, от който изложбата е 5-а фаза (и 20-а самостоятелна изложба). Представени са и творби от предходните под-проекти за създаване ретроспективен поглед.
Точката Вертекс е най-висока по смисъла на възприятие в условия на гравитация. Извън този контекст, да кажем в ноосферата, където битува абсолютът, най-високата точка може да се възприема като най-дълбоката точка, нашата Монада, нетленната искра. Движението в посока навътре е свързано със себепознанието. А именно духовното усилие да наблюдаваш себе си в перспектива (а не в миналото, което в по- регионален смисъл е част от българската народопсихология). Относително Вертекс може да се възприеме като възходящо движение на духа в рамките на тялото и движение на тялото в рамките на личната фантазия и духовен етап. Вертекс е мястото, където се срещат посоките. Повратна точка, връх. Това би могла да е нулевата координата, точката на взаимодействие в диалектическата права. Биполярните понятия се задвижват, за да се срещнат и да образуват фасетирана цялост в звезден прах.
Словесното степенуване е направление с ясен вектор. Градацията в степени „по-“, „най-“ е част от сравнителното мислене. Възможно ли е мислене извън сравнението с минал опит? Мислене извън субективно преживяното в посока на абсолютно мислене, и нещата сами по себе си. Има много примери в историята и придобивки за цивилизацията, благодарение на личности, дръзнали да поемат по пътя на интуицията. Светлата интуиция се разграничава от „промъкващият се опит през несъзнаваното“ /понякога и като непреодолени травми/. Увеличаването на обема на съзнаваното за сметка на несъзнаваното е процес, духовно усилие и постоянство. Например разширяването на съзнанието чрез медитативни представи за едновременно присъствие в две гледни точки – гледащият към птицата и погледът на птицата, гледащият от и към хоризонта.
Двоичността на света и синтезът на противоположностите създава единство на възприятията, свързва най-високата с най-дълбоката точка под музиката на небесните сфери, птицата и котвата може да не бъдат краища на тетива, а на фина нишка играеща с вятъра.“
Изложбата ще бъде между 21 март и 13 април галерия Ракурси.
